Кика - разказ от Здравка Евтимова

Казваше се Екатерина, но й викаха за по-кратко Кика. Започвам с нея... Яков ме обучаваше да свиря на кларинет. Не харесвах този тип. Не криех това. Беше четвъртък, ден, потънал в зло. — Мозъкът ти е тиня — каза ми Яков. — Схващаш бавно. По-глупав си от старите ми чехли. Нищо няма да излезе от тебе. Отхвърчах до най-големия орех. Закатерих се към върха. Бях гущер, змия и маймуна едновременно. Стъпих здраво на два клона и надух кларинета. Музиката не ме интересуваше. Свирех това, което виждах.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Поразеният от дронове контейнеровоз в Черно море е потъналОблачно и дъждовно, до вечерта валежите спиратФранция е предупредила българските ВМС за атаката с дронове срещу CONTSHIP JET