Съдбата - разказ от Здравка Евтимова

Андрей я срещна на една невзрачна улица пред още по-невзрачно кафене. Не й обърна внимание. Тя се изправи пред него - кадифена рокля, кафява, цвят, който никога не го бе впечатлявал. - Здравейте - каза тя. - Аз съм съдбата. Андрей присви очи. - Ако съдбата се подстриже и облече красиви дрехи, бих й отделил минута. В противен случай ще потърся нещо по-интересно. - Добре – съгласи се съдбата. - Изчакайте седем минути тук, до прозореца. И ще видите. Есента не се разбираше с вятъра и го подхвър

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Ден 570: Суперинтелект. Канадските дневници на Райна АлександроваСкорпиони и Водолеи дълбаят в детайли, Близнаци и Лъвове да не се преуморяватПосрещаме тленните останки на цар Самуил, вижте как се променя движението в София